„ПЛАДНЕ” („ПОЛДЕНЬ”)
Петър Алипиев (Пашанко Пеев, 1930-1999 г.)
Болгарские поэты
Переводы: Ирина Василькова, Людмила Пургина
Петър Алипиев
ПЛАДНЕ
Тежък въздух и тежък покой.
Клюмат тръните в огнена дрямка.
Пие слънцето в страшния зной
на дърветата черната сянка.
Всеки лист, всеки звук, всеки вик
помъртвяват и стават на пламък.
Ако птица прелитне – след миг
би се свлякла без дъх като камък.
Душен страх на мистичност и страх.
Вред природата, сгрята до бяло,
се задъхва от огън и прах
и се връща към свойто начало.
Петр Алипиев
ПОЛДЕНЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ирина Василькова)
Тяжек воздух и тяжек покой.
Ветки замерли в огненной лени.
Солнце жжет, и убийственный зной
пьет деревьев чернильные тени.
Каждый лист, каждый звук, каждый крик,
умирая, вливаются в пламя.
Если птица взлетит – через миг
станет пеплом у нас под ногами.
Безвоздушный, мистический страх.
Целый мир, уступая накалу,
превращается в огненный прах,
к своему возвращаясь началу.
Петър Алипиев
HARD IS AIR (перевод с болгарского языка на английский язык: Людмила Пургина)
Hard is air, and hard is the rest.
All the boughs are still in hot leisure.
Sun burns hard, its heat's killing to end,
It is drinking the tree's inky shadows.
Every leaf, every sound and every cry
After death joins the body of fire.
If the bird flies up high, after time
It will turn to be ashes on ground.
It's the airless, mystical horror...
All the world yields its things to heat's force,
And at last turns to ashes from the fireburn,
And again to beginning returns.